Дали е остаряла любовта,
завита в избелялата ми рокля?
В косите ù - скрежасали цветя.
Сипи ù чаша вино да се стопли.
Неканена се връща в твоя рай,
ранена птица в пазвата си носи.
Ако си спомняш как, я приласкай.
Не ù задавай никакви въпроси,
не я обсипвай с падащи звезди -
не ù е нужна клетва закъсняла...
Раздай я, както правеше преди -
до край, за да я имаш цяла!
© Йорданка Гецова Всички права запазени