14.03.2009 г., 23:51

Завръщане

1.3K 0 21

 

Дали е остаряла любовта,

завита в избелялата ми рокля?

В косите ù -  скрежасали цветя.

Сипи ù чаша вино да се стопли.

 

Неканена се връща в твоя рай,

ранена птица в пазвата си носи.

Ако си спомняш как, я приласкай.

Не ù задавай никакви въпроси,

 

не я обсипвай с падащи звезди -

не ù е нужна клетва закъсняла...

Раздай я, както правеше преди -

до край,  за да я имаш цяла!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, не мога да се сдържа - хубаво стихотворение!
  • Блгодаря, Кадир! Чест е за мен, че ме четеш.
  • Не остарява любовта!
    Хубави стихове пишеш Данче!
    Поздрави!
  • Ч.Р.Д. още един път!
    Желая ти здраве, успех и винаги движение нагоре - лично и професионално
  • заскрежени би звучало нежно (с ударение върху "е",
    "скрежасали" е интересно.

    Замисли ме и си представих, че в началото пишеш за сватбена рокля.
    Още повече "избеляла"...
    И това е интересно.

    Хареса ми.
    Браво!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...