Завръщане
Ще дойда пак...
С птиците от юг
аз ще се връщам всяка пролет
и бездиханна, и без звук
с крилата им ще следвам своя полет.
Ще бъда полъх в цъфналата ръж,
докосване в едно танго среднощно
и тих копнеж, и летен дъжд,
но никога и не и нещо пошло.
И ще си тръгвам тихо с есента,
с птиците и листопада
ще се превръщам в мъничка сълза,
която от око детинско пада
Така ще следвам своя кръговрат,
по нещо свое тука ще оставям,
додето се превърна в шепа прах
и в спомен от една далечна гара.
С птиците от юг
аз ще се връщам всяка пролет
и бездиханна, и без звук
с крилата им ще следвам своя полет.
Ще бъда полъх в цъфналата ръж,
докосване в едно танго среднощно
и тих копнеж, и летен дъжд,
но никога и не и нещо пошло.
И ще си тръгвам тихо с есента,
с птиците и листопада
ще се превръщам в мъничка сълза,
която от око детинско пада
Така ще следвам своя кръговрат,
по нещо свое тука ще оставям,
додето се превърна в шепа прах
и в спомен от една далечна гара.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Панайотова Все права защищены
