11 may 2007, 13:16
Завръщане
Ще дойда пак...
С птиците от юг
аз ще се връщам всяка пролет
и бездиханна, и без звук
с крилата им ще следвам своя полет.
Ще бъда полъх в цъфналата ръж,
докосване в едно танго среднощно
и тих копнеж, и летен дъжд,
но никога и не и нещо пошло.
И ще си тръгвам тихо с есента,
с птиците и листопада
ще се превръщам в мъничка сълза,
която от око детинско пада
Така ще следвам своя кръговрат,
по нещо свое тука ще оставям,
додето се превърна в шепа прах
и в спомен от една далечна гара.
С птиците от юг
аз ще се връщам всяка пролет
и бездиханна, и без звук
с крилата им ще следвам своя полет.
Ще бъда полъх в цъфналата ръж,
докосване в едно танго среднощно
и тих копнеж, и летен дъжд,
но никога и не и нещо пошло.
И ще си тръгвам тихо с есента,
с птиците и листопада
ще се превръщам в мъничка сълза,
която от око детинско пада
Така ще следвам своя кръговрат,
по нещо свое тука ще оставям,
додето се превърна в шепа прах
и в спомен от една далечна гара.
© Таня Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Прекрасно е, Таня!!! Поздрави!!!
-
Прекрасен стих за вечният кръговрат ...
Истинско и искрено, напред, никога назад.
Поздрав и усмивка. -
"аз ще се връщам всяка пролет"
Много хубаво! НАДЕЖДА! -
"...по нещо свое тука ще оставям..."
Красота
-
Много е хубаво, Тами!
Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
но никога и нещо пошло".
Но какво би могло да е това "нещо пошло"? Как си го представяш, защото аз никак не мога да си го представя! Мисля си че когато сте двамата, нищо, колкото и да е еротично, не може да е пошло!