Загърбил бях святия кръст
и с думи вече нечестиви,
вървях по грешната си пръст
със мисли трижди нещастливи.
Но днес навлизам в твоя храм
между икони онемели
и тръпна аз сега от срам,
че как така сме оцелели.
Без вяра в Тебе сме билù.
В делата божи - неграмотни.
Сега над нас се ти смили -
не ни оставяй и самотни.
© Никола Апостолов Все права защищены