19.10.2015 г., 18:04

Завръщане в храма

473 0 8

Загърбил бях святия кръст

и с думи вече нечестиви,

вървях по грешната си пръст

със мисли трижди нещастливи.

 

Но днес навлизам в твоя храм

между икони онемели

и тръпна аз сега от срам,

че как така сме оцелели.

 

Без вяра в Тебе сме билù.

В делата божи - неграмотни.

Сега над нас се ти смили -

не ни оставяй и самотни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето молитва, която е продиктувана от сърцето!!!
  • Благодаря, Приятели!Трогнат съм от хубавите Ви коментари и за оценките!
    Сърдечно благодаря за вниманието, което ми отделяте за посещението на
    страницата ми!Желая ви спокоен и творчески ден!Поздрави!!!!
  • "Но днес навлизам в твоя храм
    между икони онемели..."

    И аз влизам в храм и паля свещи,
    и се моля за децата си, живееши в чужбина,
    а и за нас, които сме тук, но не мога
    да получа това просветление
    /може би ще стане с годините/
    как и защо прокудихме близките си
    и кога ще се оправим и защо вървим по път
    който ни води за никъде...
    Кога ще стане България демократична,
    защо загубихме здрав разум и морал
    и станахме злобни, завистливи, интриганти
    и какво ли още не!!!

    Поздрави за стиха, който ни завръща в Храма!!!
  • Осъзнаване!
  • Много красив стих, прекрасно сътворен. Хареса ми и те поздравявам

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...