19 oct 2015, 18:04

Завръщане в храма

  Poesía
476 0 8

Загърбил бях святия кръст

и с думи вече нечестиви,

вървях по грешната си пръст

със мисли трижди нещастливи.

 

Но днес навлизам в твоя храм

между икони онемели

и тръпна аз сега от срам,

че как така сме оцелели.

 

Без вяра в Тебе сме билù.

В делата божи - неграмотни.

Сега над нас се ти смили -

не ни оставяй и самотни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето молитва, която е продиктувана от сърцето!!!
  • Благодаря, Приятели!Трогнат съм от хубавите Ви коментари и за оценките!
    Сърдечно благодаря за вниманието, което ми отделяте за посещението на
    страницата ми!Желая ви спокоен и творчески ден!Поздрави!!!!
  • "Но днес навлизам в твоя храм
    между икони онемели..."

    И аз влизам в храм и паля свещи,
    и се моля за децата си, живееши в чужбина,
    а и за нас, които сме тук, но не мога
    да получа това просветление
    /може би ще стане с годините/
    как и защо прокудихме близките си
    и кога ще се оправим и защо вървим по път
    който ни води за никъде...
    Кога ще стане България демократична,
    защо загубихме здрав разум и морал
    и станахме злобни, завистливи, интриганти
    и какво ли още не!!!

    Поздрави за стиха, който ни завръща в Храма!!!
  • Осъзнаване!
  • Много красив стих, прекрасно сътворен. Хареса ми и те поздравявам

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...