Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
26 июл. 2014 г., 21:40

Завръщане в Копенхаген 

  Поэзия
885 0 15

 

Тютюна във лулата си смених десетки пъти.

Десетки пъти беше ден – и нощ след него падаше.

Сега съм уморен и приближавам към брега си.

Завръщам се във Копенхаген, в моето пристанище.

 

А влюбена русалка край водата ме очаква

в оранжево-червените отблясъци на залеза.

Приседнала до спомена за своята опашка,

усеща приближаване на кораб и е радостна.

 

Градът е нискорасъл и се стели нашироко,

и пие от солените въздишки на моретата.

Единствено във този град човек разбира колко

е хубаво русалки да живеят сред човеците.

 

Една от тях е моята и винаги ме чака,

реална като истина, макар че е от приказка.

Аз плавам уморен и приближавам, приближавам...

Завръщам се в най-нежния от всички земни пристани.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??