Тютюна във лулата си смених десетки пъти.
Десетки пъти беше ден – и нощ след него падаше.
Сега съм уморен и приближавам към брега си.
Завръщам се във Копенхаген, в моето пристанище.
А влюбена русалка край водата ме очаква
в оранжево-червените отблясъци на залеза.
Приседнала до спомена за своята опашка,
усеща приближаване на кораб и е радостна.
Градът е нискорасъл и се стели нашироко,
и пие от солените въздишки на моретата.
Единствено във този град човек разбира колко
е хубаво русалки да живеят сред човеците. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up