Заян, ние те предадохме.
Напуснахме те без да спрем,
без дори да те погледнем -
страдаща под ударите наши,
що безпощадно хвърлихме към теб.
Вече не зора ще осветява
твоята безпаметна земя.
Не ще човек като зараза
да броди там по твойта ширина.
Отидохме си всички живи,
а останалите паднаха по теб
като войници под обсада ...