Заян
Заян, ние те предадохме.
Напуснахме те без да спрем,
без дори да те погледнем -
страдаща под ударите наши,
що безпощадно хвърлихме към теб.
Вече не зора ще осветява
твоята безпаметна земя.
Не ще човек като зараза
да броди там по твойта ширина.
Отидохме си всички живи,
а останалите паднаха по теб
като войници под обсада
на враговете ни без чет.
Оставихме за спомен ада
на падналите ядрени глави
и тихата, печална драма
на гъбите сияйни кат звезди.
Сбогом, Заян - мое родно място -
планетата, която опознах.
В мислите ни ще останеш цяла,
въпреки трагичния ти крах.
Калин Тошков Стайков, 2011
07 Юли 2011
Вдъхновено от книгите на ЛК Ригел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Стайков Всички права запазени
