2 мар. 2014 г., 18:19

Здравей

562 0 0

Разпадах се на хиляди парчета...

На хиляди самотни светове,

на хиляди червени светофари,

на толкова любови на парче...

 

На толкова „Здравей“, наивно първи,

на толкова разпръснати мечти,

на толкова надежди неуморни,

на толкова измислени съдби....

 

В съня те чаках, дълго, търпеливо...

Не беше моят сън достоен, може би

и моето сърце, наивно живо,

не бе за теб, прости ми ти! Прости!

 

Насън все теб аз призовавах

и никога при мен ти не дойде...

Не знам дали изобщо съжалявах,

спести ми болката поне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вангел Аваля Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...