Здравей, Любов...
Здравей, Любов. Ти имаш ли си име?
Кажи, била ли си на мъж подвластна?
Любов, обичаш ли да пиеш вино?
Жена ли те направи тъй нещастна?
Любов... Кажи, къде започва краят?
Началото, кажи, къде завършва?
А мъжки думи лесно ли омайват?
Отричат ли се трудно женски устни?
Любов... а сълзите горчат ли много?
Болят ли въглените, щом си боса?
Умееш ли, Любов, да бъдеш строга
и можеш ли за миг да омагьосваш?
Любов, ти виждаш ли се в огледало?
А бързо в локви можеш ли да тичаш?
Наистина ли цялата си бяла, бяла,
или си всъщност цялата отричане?
Не казвай нищо. Само дишай, дишай...
Бъди щурецът ми в студена зима.
А дотогава само... ще те пиша, пиша...
И ще се моля всъщност да те имам.
03. февр. 10
22:20
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люляк Все права защищены
