9 нояб. 2005 г., 17:17

Здравей приятелко

2.2K 0 5

Здравей приятелко

Как си?

След толкова години се срещаме

проста така..

Съдба ли?

Как живота промени ни

ах, а бяхме млади диви

истински щастливи.

Помниш ли приятелко

голите нощи на плажа,

босите разходки по паважа.

По мъдряхме ли приятелко?-

или просто крилете ни се

пречупиха,като сухи клони

в късна есен,

но помниш ли

есента беше сезона на любовта…

Защо ли приятелко се връщаме назад

към тези времена сега сме други

остарели може би и омъдрели,

нека младите сега летят..нека разберат

Сбогом приятелко благодаря,

ти ми напомни

вкусът на младостта

сега нагарча тази младост

но тогава я живеех с радост…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много ми хареса
  • Здравей приятелко, и никога сбогом! 6+
  • мисля че тва няма да стане с мен но е много разстурсващо!!супер е !!!
  • Благодаря ви много мили момичета за подкрепата и затова че четете това което пиша,и то не само отгоре отгоре,пак благодаря.
  • Незнам защо, но все така се получава с приятелките, които сме имали от детинство, юношество.....нещо се счупва във взаимоотношенията и после не може да се залепи.Някой се чувства обиден, наранен.Незнам дали е същото и за другата страна...но ти много точно и разтъсващо си описала края на едно от многото приятелства!!!Страхотно е!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...