Зелена светлина
| И пак пътувам | |
| в мислите. | |
| Пресичам океаните | |
| на чувствата, | |
| които не престанаха | |
| да се множат. | |
| И спъвам се | |
| на всеки край, | |
| наричащ се | |
| начало. | |
| Разплитам звуците | |
| и нова | |
| плетка от вселената | |
| плета. | |
| Дъхът се спира | |
| и издишва | |
| последната умора - | |
| времето… | |
| Едно за себе си | |
| не уточних. | |
| Летя ли, пеш ли | |
| съм сега? | |
| Пътувам, | |
| има ли значение? | |
| Все някога | |
| ще спра | |
| на някой светофар | |
| в червено. | |
| Или… аз… | |
| просто ще се | |
| приземя. | |
| Но още съм на път… | |
| и свети ми… | |
| зелено. | |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
