| И пак пътувам | |
| в мислите. | |
| Пресичам океаните | |
| на чувствата, | |
| които не престанаха | |
| да се множат. | |
| И спъвам се | |
| на всеки край, | |
| наричащ се | |
| начало. | |
| Разплитам звуците | |
| и нова | |
| плетка от вселената | |
| плета. | |
| Дъхът се спира | |
| и издишва | |
| последната умора - | |
| времето… | |
| Едно за себе си | |
| не уточних. | |
| Летя ли, пеш ли | |
| съм сега? | |
| Пътувам, | |
| има ли значение? | |
| Все някога | |
| ще спра | |
| на някой светофар | |
| в червено. | |
| Или… аз… | |
| просто ще се | |
| приземя. | |
| Но още съм на път… | |
| и свети ми… | |
| зелено. | |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
