В плен очите ми ликуват
и чувствам се изгубена в зелено.
Треви краката ми целуват,
избуяват в нежно кадифено.
Във зелено и ръцете ми се мият,
между синьото и жълтото преливат.
Навред - искрящо, свежо, обновено,
а птици - райски гласове извиват.
И сянката ми сякаш зеленее,
тъмнее в светлината някак по-различно.
Душата ми във люлка се люлее
пилее се, полита безгранично!
© Zlatka Аndonova Все права защищены