Земна, реална,
с физиономия страдална,
с белези от миналото,
със следи от раздели отминали...
съм аз, сега и отпреди.
И занапред това ще бъда!
Само че срещнах любовта,
макар и не когато я очаквах...
Малко по-късно появи се тя
на моята врата.
Припознавах я в други лица,
но сега е истинска и свята - не е заблуда тя.
Странно, но факт.
Не летя в облаците без крила.
Нито се залъгвам, че е тя...
Не! Той тук до мене е...
макар и след всичко отминало...
Появи се, не се уплаши,
от вида ми - измъчен и блед.
Подаде ми ръка за обич...
Не вярвах до последния момент.
А кой е бил последният, ще попитате? -
Ами този, в който той доказа, че обича ме!!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
Прегръщам те!!!