Aug 10, 2007, 12:30 AM

Земна любов

  Poetry
804 0 16

Земна, реална,
с физиономия страдална,
с белези от миналото,
със следи от раздели отминали...

съм аз, сега и отпреди.
И занапред това ще бъда!
Само че срещнах любовта,
макар и не когато я очаквах...

Малко по-късно появи се тя
на моята врата.
Припознавах я в други лица,
но сега е истинска и свята - не е заблуда тя.

Странно, но факт.
Не летя в облаците без крила.
Нито се залъгвам, че е тя...
Не! Той тук до мене е...

макар и след всичко отминало...
Появи се, не се уплаши,
от вида ми - измъчен и блед.
Подаде ми ръка за обич...

Не вярвах до последния момент.
А кой е бил последният, ще попитате? -
Ами този, в който той доказа, че обича ме!!!! 
 
   
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...