10 ago 2007, 0:30

Земна любов

  Poesía
803 0 16

Земна, реална,
с физиономия страдална,
с белези от миналото,
със следи от раздели отминали...

съм аз, сега и отпреди.
И занапред това ще бъда!
Само че срещнах любовта,
макар и не когато я очаквах...

Малко по-късно появи се тя
на моята врата.
Припознавах я в други лица,
но сега е истинска и свята - не е заблуда тя.

Странно, но факт.
Не летя в облаците без крила.
Нито се залъгвам, че е тя...
Не! Той тук до мене е...

макар и след всичко отминало...
Появи се, не се уплаши,
от вида ми - измъчен и блед.
Подаде ми ръка за обич...

Не вярвах до последния момент.
А кой е бил последният, ще попитате? -
Ами този, в който той доказа, че обича ме!!!! 
 
   
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...