10 ago 2007, 0:30

Земна любов

  Poesía
799 0 16

Земна, реална,
с физиономия страдална,
с белези от миналото,
със следи от раздели отминали...

съм аз, сега и отпреди.
И занапред това ще бъда!
Само че срещнах любовта,
макар и не когато я очаквах...

Малко по-късно появи се тя
на моята врата.
Припознавах я в други лица,
но сега е истинска и свята - не е заблуда тя.

Странно, но факт.
Не летя в облаците без крила.
Нито се залъгвам, че е тя...
Не! Той тук до мене е...

макар и след всичко отминало...
Появи се, не се уплаши,
от вида ми - измъчен и блед.
Подаде ми ръка за обич...

Не вярвах до последния момент.
А кой е бил последният, ще попитате? -
Ами този, в който той доказа, че обича ме!!!! 
 
   
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...