botyo (Бойко Беров)
194 337
17 дек. 2015 г., 18:33

Земно и Неземно 

  Поэзия » Философская
461 0 3

Земно и Неземно

 

Аз тръгвах все от тука, от мечтите.

Неясно как се случваха беди.

И хората, които аз обичах,

оставяха ме в земните ми дни.

 

Смъртта не можех да я проумея.

На смисъла тя слагаше ми край.

Роптаех, плачех и дивеех

и се превивах на кравай.

 

Сам с болката неутешима,

че не разбирам същността –

защо изобщо трябва да ни има

така за кратко на света.

 

Защо като крадци на щастие,

живеем ефимерно и неуловимо,

нима вина са наште страсти

и грях е, че ни има.

 

Така и днеска не разбирам

каква ли сила ме крепи,

дали пък близките, които ни умират,

удължават точно наште дни.

 

Дали заради тях живеем

и те се смеят днес чрез нас.

Най-хубавите песни пеем

в тъгата си, с неземен глас.

 

© Бойко Беров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти за уточняването на тази възрастова граница от 65 години, Бойко! Слава богу не съм я достигнал и не желая да я достигам. Винаги съм считал, че младите хора се изкушават да мислят често за смъртта, за да се имунизират срещу нея. А за пенсионната реформа си прав, но непрестанното вдигане на пенсионната възраст не разрешава ли също проблема, ако не на 100 процента, то поне на 99, за да има поне кумова срама. Лек и хубав ден!
  • Здравейте Младен, Росица и Анастасия.

    Благодаря ви за вниманието и споделянето.

    Радвам се, че това стихотворение те е навело на размисли Младене. Както казва Съмърсет Моъм в "Равносметка" - какво лошо има човек след 65-та си година да се замисли за самоубийство. Това би решило на 100% пенсионната реформа. !)
  • Бих казал, че колкото повече живеят някои хора, толкова по-малко живеят други. Но по отношение на близките е друго, защото има генетична заложеност за дълголетие в някои родове и разни баби дирижабли с тракащи ченета и скрибуцащи дядовци, преживяли по стотак, могат да ни дадат фотофиниш над 80-те. Но това живот ли е? Чисто вегетиране. Живот е докато можеш да скачаш и да тичаш. А после по-добре да те качат на Кончето с хеликоптера на бат Бойко и скачай в Бански суходол. А ако бат Бойко не си отпуска хеликоптера за такива високохуманни автоевтаназийни мисии, по-добре да те качат на покрива на най-близката кооперация /тук включвам и собствената/ и да полетиш като майстор Манол с коледни крила към хладното лице на тротоара. Благодаря ти, че ме наведе на тези мисли Бойко! И се моли адашът ти някой ден да ни отпусне херикоптера си, щото се готви да управлява, дакото остарем и станем годни за този опасен полет.
Предложения
: ??:??