Земно и Неземно
Аз тръгвах все от тука, от мечтите.
Неясно как се случваха беди.
И хората, които аз обичах,
оставяха ме в земните ми дни.
Смъртта не можех да я проумея.
На смисъла тя слагаше ми край.
Роптаех, плачех и дивеех
и се превивах на кравай.
Сам с болката неутешима,
че не разбирам същността –
защо изобщо трябва да ни има ...