ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
333 2512
23 авг. 2023 г., 15:52

Земното ми време 

  Поэзия » Другая
249 5 9

Когато свърши земното ми време,

небето няма  да се стромоляса.

Безсилно ще е земното притегляне,

духът ми, полетял, накрая ще миряса.

Високо над земята ще се вдигна,

по-лека от перце на птица.

Тук, долу, завещавам ви венците,

с които лицемерно ме окичвахте!

Ще тръгна през светулковия мрак

или във утрото със облаче ефирно.

С най-новата ми рокля на гърба

и без багаж, без нищо друго… Нищо!

Ще ви оставя само обичта и стихове

в тетрадката си с пожълтели листи

спокойна, че и там светът е сътворен

от истинска любов и чувства чисти.

Но... плановете Господ Бог ги пише.

Дори красивите неща около нас отмерва.

Останалото с пълна гръд ще вдишвам

и ще се радвам на земното ми време.

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодарна съм ти за коментара, Влади! От сърце ти желая дни, изпълнени с вдъхновение!
  • Едно философско-лирично откровение, което се е изляло от душата на авторката. Сетивността и изповедността на стиха впечатляват. Поздравления, Даниела!
  • Надявам се, Младене, някота внуците ми да могат да ги прочетат на български език... Ще научат много неща от живота на своята баба....Благодарна съм ти много за топлите думи! Щастлива съм да ги прочета под моето стихотворение.
  • Стойчо казва: "тежка изповед". Но според мен това е една много светла, искрена и изстрадана изповед на едно сбъднато присъствие. А "терадката с пожълтели листове" е наследство много по-ценно от всяко материално наследство, защото пишеш отлично, Дани. Поздравление за вълнуващото стихотворение!
  • Прав си, Стойчо, няма как да напиша и ред, непочувстван, непреживян... Наклонила съм везната на годините и все по-често си правя равносметка, все по-често поглеждам след себе си, (не, не от носталгия) Бих искала да съм сигурна в това дали съм извървяла правилно, смислено пътя си. Предполагам, с всеки е така. Благодаря ти много за топлия коментар! За мен означава много!
  • Стихотворението е тежка изповед.Явно е,че такива изповеди понякога преглъщат сълзите на неприкрити чувства.КОГАТО(дано греша!)трепетите на душата намират знак във всеки стих (поне от личен опит е преживяно)и дори ритъмът е накъсан от болка,явно преживяното оставя трайни следи.
    Мисля, че всеки опит за утеха е безсилен балсам за наранени чувства.
    Поздравления, Даниела!
  • Ех, Бела, прекрасен стих ми даряваш! Сигурна съм в написаното от теб! И след нас ще ни бъде! С най-сърдечна благодарност!💖
  • Никиии, нека пишем и за тази част от живота. На любовта доста посветихме - и с дела, и с рими А ... понякога сълзите са пречистващи, усмихни се сега 💙 Благодаря ти от сърце за коментара!
  • Радвай се, Дани!
    Не знам, но този стих ме разплака!
Предложения
: ??:??