Земното ми време
Когато свърши земното ми време,
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна,
по-лека от перце на птица.
Тук, долу, завещавам ви венците,
с които лицемерно ме окичвахте!
Ще тръгна през светулковия мрак
или във утрото със облаче ефирно.
С най-новата ми рокля на гърба
и без багаж, без нищо друго… Нищо!
Ще ви оставя само обичта и стихове
в тетрадката си с пожълтели листи
спокойна, че и там светът е сътворен
от истинска любов и чувства чисти.
Но... плановете Господ Бог ги пише.
Дори красивите неща около нас отмерва.
Останалото с пълна гръд ще вдишвам
и ще се радвам на земното ми време.
© Даниела Виткова All rights reserved.
Бих искала да съм сигурна в това дали съм извървяла правилно, смислено пътя си. Предполагам, с всеки е така. Благодаря ти много за топлия коментар! За мен означава много!
