Когато свърши земното ми време,
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна,
по-лека от перце на птица.
Тук, долу, завещавам ви венците,
с които лицемерно ме окичвахте!
Ще тръгна през светулковия мрак
или във утрото със облаче ефирно.
С най-новата ми рокля на гърба
и без багаж, без нищо друго… Нищо! ...