25 окт. 2013 г., 21:25

Земята и хората

691 0 0

Жестомимичен по своята същност.

И външно различен – но по-важно е вътрешно

човек да достигне до важните истини,

прикрити в душата... С години потискани.

 

Да мине под свода, през своите демони,

с полепнали сажди по свитите зеници.

Да види посока, в която да гледа...

Да вземе по малко от днес. И от вчера.

 

Човек е живачно-оловен, болезнен.

Овалян в любов и омраза – и в нежност.

Която пилее, заменя със злоба,

разрежда душата със капки отрова.

 

Така и стихът окупиран остава –

от шепа зрънца и купища плява.

Които в държава със град като този

ще струват усмивка… И мъничко обич.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...