Зениците на моите очи...

Поэзия

1.3K 0 8

***

Зениците на моите очи

са тъмно нощно огледало

и сякаш винени сълзи

във вените ми са преляли.

И сякаш каменна река

в сърцето ми е натежала,

а от невидима тъга

душата ми е отмаляла.

Съдба, не ми се спори с теб.

Аз няма да те прекроявам.

Подай ми чашата живот –

а пък каквото ще да става.

5.01.2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ria (Гергана Иванова)

Ако кажа, че е хубаво, ще се повторя с някого... Не, просто хубаво, а ужасно хубаво...

2006-09-20T17:42:23+03:00
Романтик (Христо Костов)

Наистина пишеш много хубаво!!!
Чудесен стих, Василена!!!
Поздрави!!!

2006-09-20T17:27:06+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много хубав стих,браво,Василена!

2006-09-20T17:06:31+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Поздравления!
Харесва ми как пишеш!

2006-09-20T16:06:36+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Хубаво Василена, много хубаво!
'Зениците на моите очи
са тъмно нощно огледало"

Браво!

2006-09-20T15:35:48+03:00