Зид от мигове
587
0
0
Зид от мигове
Живеят косите ми в приказка бяла,
от автор Животът учител, в дните си носещ молив.
Всеки миг изживян е като камъка дялан,
ред мъдрост, ред лудост - зид, зад който се чувствам щастлив.
След стената висока какво има не знам,
дали все още тъга съществува?
И дните, в които съм бил тъжен и сам,
са там или в миналото спомен с тях танцува.
А живее в косите ми не само бяло,
в тях се преплита и младост от черен молив.
Зазидано е всичко от мен отлетяло,
ред обич, ред нежност - зид, зад който се чувствам щастлив.
Явор Перфанов©
20.07.2021 г.
Г. Оряховица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явор Перфанов Все права защищены
