Зид от мигове

Живеят косите ми в приказка бяла,

от автор Животът учител, в дните си носещ молив.

Всеки миг изживян е като камъка дялан,

ред мъдрост, ред лудост - зид, зад който се чувствам щастлив.

След стената висока какво има не знам,

дали все още тъга съществува?

И дните, в които съм бил тъжен и сам,

са там или в миналото спомен с тях танцува.

А живее в косите ми не само бяло,

в тях се преплита и младост от черен молив.

Зазидано е всичко от мен отлетяло,

ред обич, ред нежност - зид, зад който се чувствам щастлив.

Явор Перфанов©

20.07.2021 г.

Г. Оряховица