Jul 21, 2021, 9:35 PM

Зид от мигове

  Poetry » Civic
586 0 0

Зид от мигове

 

Живеят косите ми в приказка бяла,

от автор Животът учител, в дните си носещ молив.

Всеки миг изживян е като камъка дялан,

ред мъдрост, ред лудост - зид, зад който се чувствам щастлив.

 

След стената висока какво има не знам,

дали все още тъга съществува?

И дните, в които съм бил тъжен и сам,

са там или в миналото спомен с тях танцува.

 

А живее в косите ми не само бяло,

в тях се преплита и младост от черен молив.

Зазидано е всичко от мен отлетяло,

ред обич, ред нежност - зид, зад който се чувствам щастлив.

 

Явор Перфанов©

20.07.2021 г.

Г. Оряховица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...