2 янв. 2011 г., 23:37
Зима
Аз съм твоя и всъщност не съм.
С теб съм малко свенливо момиче.
И когато посягаш насън
тишината от мен да събличаш,
онемява светът ми смутен
и снагата ми - кръшна лозница,
на небето горещо във плен,
изчервява зърна на девица…
Сякаш лятото мина насън,
сбирах нежно лъчите ти плахи
и горях, и умирах отвън - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация