Зима
Зима
Аз съм твоя и всъщност не съм.
С теб съм малко свенливо момиче.
И когато посягаш насън
тишината от мен да събличаш,
онемява светът ми смутен
и снагата ми - кръшна лозница,
на небето горещо във плен,
изчервява зърна на девица…
Сякаш лятото мина насън,
сбирах нежно лъчите ти плахи
и горях, и умирах отвън -
връзвах гроздове в твоята стряха.
А сега съм по-сладка от мед.
Щом разпукаш мечтите ми с устни,
всеки миг, дълго пазен за теб,
ще се слее със нощите къси
и ще плиска наяве, насън
всяка капчица сок - лудо вино
и над чашите с празничен звън,
сякаш Бог, ще се спуснеш незримо.
Ти ще жертваш момичето, знам -
ще умре като твоя любима
в заревото на утрото, там
и в студа на последната зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
