Зимата не е вече зима,
няма ги врабчетата измръзнали
да чакат трошиците от хляба ни
с нашата любов поръсени.
Зимата не е вече зима,
стъпките в снега ги няма
и самия сняг го няма,
защото в река се е превърнал,
отнесла врабчетата,
трошиците и любовта ни.
© Вяра Николова Все права защищены
Обичам лаконичната поезия с ретроспективно поясняване чрез финала.
П.П. Специална благодарност за коментираните и поставени в любими мои текстове. Светли Коредни празници!