7 дек. 2022 г., 13:24

Зима

798 2 1

Зимата не е вече зима,

няма ги врабчетата измръзнали

да чакат трошиците от хляба ни

с нашата любов поръсени.

Зимата не е вече зима,

стъпките в снега ги няма

и самия сняг го няма,

защото в река се е превърнал,

отнесла врабчетата,

трошиците и любовта ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Впечатляващ стих, Вяра!
    Обичам лаконичната поезия с ретроспективно поясняване чрез финала.

    П.П. Специална благодарност за коментираните и поставени в любими мои текстове. Светли Коредни празници!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...