7 дек. 2022 г., 13:24

Зима

801 2 1

Зимата не е вече зима,

няма ги врабчетата измръзнали

да чакат трошиците от хляба ни

с нашата любов поръсени.

Зимата не е вече зима,

стъпките в снега ги няма

и самия сняг го няма,

защото в река се е превърнал,

отнесла врабчетата,

трошиците и любовта ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Впечатляващ стих, Вяра!
    Обичам лаконичната поезия с ретроспективно поясняване чрез финала.

    П.П. Специална благодарност за коментираните и поставени в любими мои текстове. Светли Коредни празници!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...