28 янв. 2007 г., 20:09

зима

911 0 2
Есента замина,
дойде люта зима,
малките деца 
спускат се с шейна.

Дядовците белобради
стягат се с кожуси здрави,
а пък бабата във вкъщи
все се мръщи, все се мръщи.

Шаро в къщичката своя
яко си поспива,
на мъничко кълбо се свива,
сън сънува и бленува,
Слънчо вече да изгрей,
Петльо весело да пей!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тра-ла-ла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Идеята ти е много добра!
  • Моника, идеята ти е страхотна!!!
    Имам идея за последния куплет.
    "Шаро в свойта къща,
    яко си поспива,
    на кълбо се свива,
    сънува, бленува.
    Слънчо да изгрее,
    Петльо да попее!" Това е само идея.
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...