Jan 28, 2007, 8:09 PM

зима

Poetry

910 0 2

Есента замина, дойде люта зима, малките деца спускат се с шейна. Дядовците белобради стягат се с кожуси здрави, а пък бабата във вкъщи все се мръщи, все се мръщи. Шаро в къщичката своя яко си поспива, на мъничко кълбо се свива, сън сънува и бленува, Слънчо вече да изгрей, Петльо весело да пей!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

изкусителка (Тра-ла-ла)

Благодаря! Идеята ти е много добра!

2007-01-29T18:11:36+02:00
Романтик (Христо Костов)

Моника, идеята ти е страхотна!!!
Имам идея за последния куплет.
"Шаро в свойта къща,
яко си поспива,
на кълбо се свива,
сънува, бленува.
Слънчо да изгрее,
Петльо да попее!" Това е само идея.
Поздрави!!!

2007-01-29T01:50:24+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0