Зима
Хрупкави стъпки изплете пъртината.
В бистри сълзички - висулки от лед.
Ясно е, сипкаво, скрипнало синьото,
сякаш рисувано, ярко небе.
Зимното слънце разкошно прокрадна
синкави сенки в блестящия сняг.
Птица приплесна случайно, и гладна,
нещо си клъвна от голия храст.
Вятърът, с длани като перушинки,
щипе и палаво бузи черви -
свирне и сурне от нейде снежинки,
после зад преспите се закроти.
Мерне се, пищна, и драсне с ноктенце
нечия рижа опашка из клоните.
Тупне шишарка, блесне оченце,
падне по снежното вейка отронена.
Сякаш кристалчета захар - снегът.
Въздухът глъхне, опива те димен,
хрускаво-ледени клонките спят.
Чисто е, бяло е... Зима е.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
