28 янв. 2014 г., 14:10

Зима 

  Поэзия » Пейзажная
544 0 9

Хрупкави стъпки изплете пъртината.

В бистри сълзички - висулки от лед.

Ясно е, сипкаво, скрипнало синьото,

сякаш рисувано, ярко небе.

 

Зимното слънце разкошно прокрадна

синкави сенки в блестящия сняг.

Птица приплесна случайно, и гладна,

нещо си клъвна от голия храст.

 

Вятърът, с длани като перушинки,

щипе и палаво бузи черви -

свирне и сурне от нейде снежинки,

после зад преспите се закроти.

 

Мерне се, пищна, и драсне с ноктенце

нечия рижа опашка из клоните.

Тупне шишарка, блесне оченце,

падне по снежното вейка отронена.

 

Сякаш кристалчета захар - снегът.

Въздухът глъхне, опива те димен,

хрускаво-ледени клонките спят.

Чисто е, бяло е... Зима е.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??