22 дек. 2011 г., 11:39

Зима

1.3K 0 32

Бяло – чак до хоризонта.
Бяла тишина.
И снежинките се ронят –
капки светлина.

Трупат се, тежат по клоните  –
сякаш вишнев цвят.
И ми става някак пролетно.
Зима. Чуден свят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ледено сърце не ражда стихове, Юлиано.
    Извинявай за закъснението.
  • Ето я моята Зима Елица...
    Зима

    Сълзи от скреж, обляха пак земята
    Листа от сняг, понесоха се по реката
    Снежинка скочи, смело от луната
    Полетя, повярва и доплува до тъгата
    Сърцето ми е лед, скали и клони
    Зимата врати отвори, смело влизам
    Студ и мъка, душата ми затвори.

    Юлиано
  • Мило ми е, че се запознахме, Наско!
    Честито Рождество!
  • Чуден свят и чуден стих Честита Коледа и позрави
  • Честито Рождество!
    Светли Коледни празници – с много радост и топла обич за вас:
    Роси,Илко, Запрян, Вятърко!
    Весело настроение, Приятели!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...