Зима
Бяло – чак до хоризонта.
Бяла тишина.
И снежинките се ронят –
капки светлина.
Трупат се, тежат по клоните –
сякаш вишнев цвят.
И ми става някак пролетно.
Зима. Чуден свят!
© Елица Ангелова All rights reserved.
Бяло – чак до хоризонта.
Бяла тишина.
И снежинките се ронят –
капки светлина.
Трупат се, тежат по клоните –
сякаш вишнев цвят.
И ми става някак пролетно.
Зима. Чуден свят!
© Елица Ангелова All rights reserved.

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...