Зима
Бяло – чак до хоризонта.
Бяла тишина.
И снежинките се ронят –
капки светлина.
Трупат се, тежат по клоните –
сякаш вишнев цвят.
И ми става някак пролетно.
Зима. Чуден свят!
© Елица Ангелова All rights reserved.
Бяло – чак до хоризонта.
Бяла тишина.
И снежинките се ронят –
капки светлина.
Трупат се, тежат по клоните –
сякаш вишнев цвят.
И ми става някак пролетно.
Зима. Чуден свят!
© Елица Ангелова All rights reserved.

Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...