rudin (Иван Христов)
858 1444
17 дек. 2009 г., 00:17  

Зима 

  Поэзия » Любовная
1322 0 10

Снегът поля и пътища загръща

и става тихо, свято като в храм,

а ти, любов, си все една и съща

и тъй различна - в стих да те предам.

 

Ела в картина! С краски ще запълня

море от чувства, мъничко тъга,

очи открити, остри като мълния,

сияйни като пролетна дъга.

 

Извайвам те от непокорна глина,

но не успял - без жалост те руша!

А ти възкръсваш в клонка от маслина

и гълъб бял е твоята душа.

 

Среднощен вихър в преспите си скрива

следи от рани, страсти и печал,

но теб, любов, метежна и красива,

в една снежинка бих те разпознал!

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??