17 дек. 2009 г., 00:17  

Зима 

  Поэзия » Любовная
1369 0 10
Снегът поля и пътища загръща
и става тихо, свято като в храм,
а ти, любов, си все една и съща
и тъй различна - в стих да те предам.
Ела в картина! С краски ще запълня
море от чувства, мъничко тъга,
очи открити, остри като мълния,
сияйни като пролетна дъга.
Извайвам те от непокорна глина,
но не успял - без жалост те руша!
А ти възкръсваш в клонка от маслина
и гълъб бял е твоята душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Все права защищены

Предложения
: ??:??