Зима
Снегът поля и пътища загръща
и става тихо, свято като в храм,
а ти, любов, си все една и съща
и тъй различна - в стих да те предам.
Ела в картина! С краски ще запълня
море от чувства, мъничко тъга,
очи открити, остри като мълния,
сияйни като пролетна дъга.
Извайвам те от непокорна глина,
но не успял - без жалост те руша!
А ти възкръсваш в клонка от маслина
и гълъб бял е твоята душа.
Среднощен вихър в преспите си скрива
следи от рани, страсти и печал,
но теб, любов, метежна и красива,
в една снежинка бих те разпознал!
© Иван Христов All rights reserved.
