8 дек. 2014 г., 17:15

Зима в душите

739 0 0

Лед сковал е земята,

студ витае в небесата.

Сняг сипе се като магия,

зимата - града обвила.

 

Снежната завивка е покрила

къщичките дребни, сиви.

А мъглата се е настанила

ниско - тъжна и унила.

 

Ала не е само вън...

Вътре - по-страшен е студът.

Човек не съзнава, че туй не е сън,

ала истински е мракът.

 

Низки ние сме,

плюейки и обвинявайки зимата.

Тя виновна не е

за леда, сковал душата.

 

Сами виновни сме.

И продължаваме да потъваме

в блатото от лъжи,

в скръбта по погубените ни мечти.

 

Докога така, човечецо?

Отвори си ти заспалите очи

и виж, погледни умиращата ти душа…

Тя викала за помощ тъй дълго, вече уморена

от глухотата ти необяснима.

 

Очарова ли те гледката?

Или отново нищо не виждаш?

Не приемаш на никого критиката

и продължаваш след преходното да тичаш.

 

Ала сили веч не ще да имаш

и тогава ще се питаш:

Струвало ли си е?

Моята душа вече няма я…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Цветанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...