Зимата в мен

2 нояб. 2006 г., 11:46

Поэзия

600 0 2


Скована от студ, стоя замечтана,
слушам как вятърът вее навън.
В сърцето ми зейнала кървава рана,
очите ти - виждам ги само насън.

Безкрайни пътеки делят те от мен:
в полет неземен към тебе политам.
Не ще преживея и утрешен ден,
в съня си сама, уморена ще скитам.

Липсват ми вечер ръцете горещи,
липсва ми погледа, малко смутен.
Липсват ми, липсват ми първите срещи,
усмивки неволни в миг уловен.