| Скована от студ, стоя замечтана, | |||
| слушам как вятърът вее навън. | |||
| В сърцето ми зейнала кървава рана, | |||
| очите ти - виждам ги само насън. | |||
| Безкрайни пътеки делят те от мен: | |||
| в полет неземен към тебе политам. | |||
| Не ще преживея и утрешен ден, | |||
| в съня си сама, уморена ще скитам. | |||
| Липсват ми вечер ръцете горещи, | |||
| липсва ми погледа, малко смутен. | |||
| Липсват ми, липсват ми първите срещи, | |||
| усмивки неволни в миг уловен. | |||
© Вилислава Пламенова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
))