Скована от студ, стоя замечтана,
слушам как вятърът вее навън.
В сърцето ми зейнала кървава рана,
очите ти - виждам ги само насън.
Безкрайни пътеки делят те от мен:
в полет неземен към тебе политам.
Не ще преживея и утрешен ден,
в съня си сама, уморена ще скитам.
Липсват ми вечер ръцете горещи,
липсва ми погледа, малко смутен.
Липсват ми, липсват ми първите срещи,
усмивки неволни в миг уловен.