Зимата в мен
| Скована от студ, стоя замечтана, | |||
| слушам как вятърът вее навън. | |||
| В сърцето ми зейнала кървава рана, | |||
| очите ти - виждам ги само насън. | |||
| Безкрайни пътеки делят те от мен: | |||
| в полет неземен към тебе политам. | |||
| Не ще преживея и утрешен ден, | |||
| в съня си сама, уморена ще скитам. | |||
| Липсват ми вечер ръцете горещи, | |||
| липсва ми погледа, малко смутен. | |||
| Липсват ми, липсват ми първите срещи, | |||
| усмивки неволни в миг уловен. | |||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилислава Пламенова Всички права запазени
)) 