18 дек. 2016 г., 19:10

Зиме

732 2 8

Снежинки ще рисуват в мрака

дантели приказни от скреж.

На топло в къщи ще ме чакат

три котки с обич и копнеж.

 

Зъл вятър пак мустак ще суче,

наметнал снежен ямурлук.

На входа верните ми кучета

ще лаят на студа напук.

 

И всички мисли вледенени

в мен ще валят като потоп

и на кюмбе развеселено

ще къкри незлобливо боб.

 

А някъде, в далечни ясли,

във тиха декемврийска нощ,

Спасителят, с усмивка ясна

ще освети света ни лош.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Потопих се в твоя топъл стих!
  • Красива зимна приказка! Благодаря за удоволствието!
  • Спасителят, с усмивка ясна
    ще освети света ни лош.
    Финала е страхотен, браво!
  • Усетих топлина и уют! Поздрав, Нина!
  • Eх, че хубаво... Уютно ми стана някак... Благодаря за усещането!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...