Снежинки ще рисуват в мрака
дантели приказни от скреж.
На топло в къщи ще ме чакат
три котки с обич и копнеж.
Зъл вятър пак мустак ще суче,
наметнал снежен ямурлук.
На входа верните ми кучета
ще лаят на студа напук.
И всички мисли вледенени
в мен ще валят като потоп
и на кюмбе развеселено
ще къкри незлобливо боб.
А някъде, в далечни ясли,
във тиха декемврийска нощ,
Спасителят, с усмивка ясна
ще освети света ни лош.
© Нина Чилиянска Все права защищены