Зимен ден
Студ и лед. Храна за сетивата
под слънце анемично.
Замръзнала е светлината,
оцъклена и прозаична.
Просторът е висока шанца
и птици се пързалят...
Невзрачно метаболична в танца
земята обикаля.
Във зимата неподражаема,
сред зимата първична,
аз също съм от мраз изваяна,
виелично-мистична.
Но на духа под снежната омая,
на мисълта под заледената тирада,
домуват в мене пламъци на рая
със пламъци на ада...
© Диана Кънева Все права защищены