15 мар. 2012 г., 11:29

Зимен ден

459 0 2

 

                                                Зимен ден

 

 

Студ и лед. Храна за сетивата

под слънце анемично.

Замръзнала е светлината,

оцъклена и прозаична.

Просторът е висока шанца

и птици се пързалят...

Невзрачно метаболична в танца 

 земята обикаля.

Във зимата неподражаема,

сред зимата първична,

 аз също съм от мраз изваяна,

виелично-мистична.

Но на духа под снежната омая,

на мисълта под заледената тирада,

домуват в мене пламъци на рая

със пламъци на ада...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Миночка,но доброто винаги побеждава,даже когато на пръв поглед изглежда,че губи.Благодаря ти от цялото си сърце!
  • Във всеки човек бошуват доброто и лошото и тази борба продължава до края на живота ни.Добре си го казала!Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....