15 mar 2012, 11:29

Зимен ден

  Poesía » Otra
458 0 2

 

                                                Зимен ден

 

 

Студ и лед. Храна за сетивата

под слънце анемично.

Замръзнала е светлината,

оцъклена и прозаична.

Просторът е висока шанца

и птици се пързалят...

Невзрачно метаболична в танца 

 земята обикаля.

Във зимата неподражаема,

сред зимата първична,

 аз също съм от мраз изваяна,

виелично-мистична.

Но на духа под снежната омая,

на мисълта под заледената тирада,

домуват в мене пламъци на рая

със пламъци на ада...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миночка,но доброто винаги побеждава,даже когато на пръв поглед изглежда,че губи.Благодаря ти от цялото си сърце!
  • Във всеки човек бошуват доброто и лошото и тази борба продължава до края на живота ни.Добре си го казала!Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....