7 апр. 2008 г., 01:34

Зимен дворец

651 0 3

Сърцето ми е камък

или парченце лед,

без следа от пламък

и любовен копнеж.

Сърцето ми е айсберг студен,

сърцето ми е Антарктида,

в моя свят няма ден,

накарах го да си отиде.

Погледът ми е кристален,

дворецът ми е снежен,

изходът беше фатален

и неизбежен.

Затова съм тук

във вечно зимния дворец,

сред сняг и студ,

заради един лъжец.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не толкова внушително като истинския зимен дворец , но по-тъжно.
  • А дали си заслужава да се сковеш в лед заради един лъжец, Боби?! Някой някъде чака твоята топлина и усмивка
  • Тъжен стих!Боли от лъжата и остават горчиви следи.Хубав стих!Прегръдка!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...