7 апр. 2008 г., 01:34

Зимен дворец

652 0 3

Сърцето ми е камък

или парченце лед,

без следа от пламък

и любовен копнеж.

Сърцето ми е айсберг студен,

сърцето ми е Антарктида,

в моя свят няма ден,

накарах го да си отиде.

Погледът ми е кристален,

дворецът ми е снежен,

изходът беше фатален

и неизбежен.

Затова съм тук

във вечно зимния дворец,

сред сняг и студ,

заради един лъжец.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не толкова внушително като истинския зимен дворец , но по-тъжно.
  • А дали си заслужава да се сковеш в лед заради един лъжец, Боби?! Някой някъде чака твоята топлина и усмивка
  • Тъжен стих!Боли от лъжата и остават горчиви следи.Хубав стих!Прегръдка!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...