Зимен дворец
Сърцето ми е камък
или парченце лед,
без следа от пламък
и любовен копнеж.
Сърцето ми е айсберг студен,
сърцето ми е Антарктида,
в моя свят няма ден,
накарах го да си отиде.
Погледът ми е кристален,
дворецът ми е снежен,
изходът беше фатален
и неизбежен.
Затова съм тук
във вечно зимния дворец,
сред сняг и студ,
заради един лъжец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
