7.04.2008 г., 1:34 ч.

Зимен дворец 

  Поезия
538 0 3

Сърцето ми е камък

или парченце лед,

без следа от пламък

и любовен копнеж.

Сърцето ми е айсберг студен,

сърцето ми е Антарктида,

в моя свят няма ден,

накарах го да си отиде.

Погледът ми е кристален,

дворецът ми е снежен,

изходът беше фатален

и неизбежен.

Затова съм тук

във вечно зимния дворец,

сред сняг и студ,

заради един лъжец.

 

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не толкова внушително като истинския зимен дворец , но по-тъжно.
  • А дали си заслужава да се сковеш в лед заради един лъжец, Боби?! Някой някъде чака твоята топлина и усмивка
  • Тъжен стих!Боли от лъжата и остават горчиви следи.Хубав стих!Прегръдка!
Предложения
: ??:??