Сърцето ми е камък
или парченце лед,
без следа от пламък
и любовен копнеж.
Сърцето ми е айсберг студен,
сърцето ми е Антарктида,
в моя свят няма ден,
накарах го да си отиде.
Погледът ми е кристален,
дворецът ми е снежен,
изходът беше фатален
и неизбежен.
Затова съм тук
във вечно зимния дворец,
сред сняг и студ,
заради един лъжец.
© Богдана Маринова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
