1 окт. 2006 г., 09:47

ЗИМЕН ЕСКИЗ

802 0 7
Снегът рисува:
посивяла мълния
е профилът
на голото дърво
сред двора.

Прозорецът ми
го поставя в рамка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Цветков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А какъв е личният ти сайт?Ще ми бъде приятно...
  • Заповядайте на личния ми сайт, за да чуете всички стихове в изпълнение на артисти, и ако имате желание, оставете няколко думи в Книгата за гости - за мен ще бъде чест!
  • С удоволствие прочетох всичко дотук. Признавам си, че в някои моменти, особено в началото (до момента на свикването ми със стила), бях леко смутен - може би заради привидно лекото/ватото боравене с думите. Всъщност, оказва се, че това е едно от главните достойнства на стихотоворенията. Моите почитания!
  • Хубав изглед се разкрива от прозореца ти.

    Поздрав и усмивка.
  • От тези трите избирам живота!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...