8 янв. 2020 г., 20:50

Зимен обет

1.1K 3 2

Покрита с ефирен покров,

воал от кипнала пяна,

Зимата се врича в любов

на своя жених-океана.

Преливащ от айсберги,

лед и полярни звезди,

Той я дарява

с наниз от перли-

замръзнали кротки сълзи

на гладни пингвини

и умиращи мечки

по голи, безснежни скали.

Зимата дава своя обет

за дълги, ледени вечери,

безкрайна снежна пустиня,

студ и подводни течения,

нови глетчери

и дебел, полярен лед...

От любовните вибрации

притихват вълците.

И вместо адмирации

към сватбения акт,

избухва с нов възторг

Полярното сияние!

С вродена грация

слънцето ги благославя:

Да бъде!!!

 

Зимата се люби с океана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росилина Хесапчиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...