8 янв. 2020 г., 20:50

Зимен обет

1.1K 3 2

Покрита с ефирен покров,

воал от кипнала пяна,

Зимата се врича в любов

на своя жених-океана.

Преливащ от айсберги,

лед и полярни звезди,

Той я дарява

с наниз от перли-

замръзнали кротки сълзи

на гладни пингвини

и умиращи мечки

по голи, безснежни скали.

Зимата дава своя обет

за дълги, ледени вечери,

безкрайна снежна пустиня,

студ и подводни течения,

нови глетчери

и дебел, полярен лед...

От любовните вибрации

притихват вълците.

И вместо адмирации

към сватбения акт,

избухва с нов възторг

Полярното сияние!

С вродена грация

слънцето ги благославя:

Да бъде!!!

 

Зимата се люби с океана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росилина Хесапчиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...