8 янв. 2020 г., 20:50

Зимен обет

1.1K 3 2

Покрита с ефирен покров,

воал от кипнала пяна,

Зимата се врича в любов

на своя жених-океана.

Преливащ от айсберги,

лед и полярни звезди,

Той я дарява

с наниз от перли-

замръзнали кротки сълзи

на гладни пингвини

и умиращи мечки

по голи, безснежни скали.

Зимата дава своя обет

за дълги, ледени вечери,

безкрайна снежна пустиня,

студ и подводни течения,

нови глетчери

и дебел, полярен лед...

От любовните вибрации

притихват вълците.

И вместо адмирации

към сватбения акт,

избухва с нов възторг

Полярното сияние!

С вродена грация

слънцето ги благославя:

Да бъде!!!

 

Зимата се люби с океана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росилина Хесапчиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...