Покрита с ефирен покров,
воал от кипнала пяна,
Зимата се врича в любов
на своя жених-океана.
Преливащ от айсберги,
лед и полярни звезди,
Той я дарява
с наниз от перли-
замръзнали кротки сълзи
на гладни пингвини
и умиращи мечки
по голи, безснежни скали.
Зимата дава своя обет
за дълги, ледени вечери,
безкрайна снежна пустиня,
студ и подводни течения,
нови глетчери
и дебел, полярен лед...
От любовните вибрации
притихват вълците.
И вместо адмирации
към сватбения акт,
избухва с нов възторг
Полярното сияние!
С вродена грация
слънцето ги благославя:
Да бъде!!!
Зимата се люби с океана.
© Росилина Хесапчиева Все права защищены