13 янв. 2010 г., 09:25

Зимна картина

880 0 0

Дишаш ли?
Чувстваш ли?
Знаеш ли какво е без теб?
Студът бавно пълзи по земя, пълна с грубост и власт.
Обладан е дори заледеният храст.
Уличната лампа с дъх на
притъмнена светлина,
злокобно смее се над безразличната улица една.
Бялата, но грешна виелица сняг,
убива надеждата ми за живот, пак и пак.
Накъдето и да се обърнеш, виждаш само мрак.
Нима заслужавам да умра в такъв страх?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...